28 mar 2024, 16:56

Тъга

484 0 0

Уморена от битки, от неспирни войни

със горчилка преглъщам, във гърдите тежи.

Защити ме от мрака, невъзможен мой свят,

претвори ме отново в раннопролетен цвят 

 

Облечи ме във черно, със дантели, с корсет,

освети ме в червено, със огньове безчет.

Отнеми горестта ми, превърни ме в мъгла,

надалече отвей ме, към самотни места.

 

За да стигна до него- Господар на съня

и в прегръдка вълшебна да заключа духа.

Чародеи могъщи, покорили нощта

сътворяваме прелест, подчинили деня.

 

Хоризонтът светлее, отминава мига

на взаимност блажена, ранобудна тъга

атакуваща с болка, се завръща със взрив,

зазвучава отново съдбоносен мотив...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...