Тъга

Уморена от битки, от неспирни войни

със горчилка преглъщам, във гърдите тежи.

Защити ме от мрака, невъзможен мой свят,

претвори ме отново в раннопролетен цвят 

Облечи ме във черно, със дантели, с корсет,

освети ме в червено, със огньове безчет.

Отнеми горестта ми, превърни ме в мъгла,

надалече отвей ме, към самотни места.

За да стигна до него- Господар на съня

и в прегръдка вълшебна да заключа духа.

Чародеи могъщи, покорили нощта

сътворяваме прелест, подчинили деня.

Хоризонтът светлее, отминава мига

на взаимност блажена, ранобудна тъга

атакуваща с болка, се завръща със взрив,

зазвучава отново съдбоносен мотив...