2 nov 2024, 14:21

Тъга

395 0 0

Ветеринарният лекар носи кръста на тъгата,

пред невинността на животните,

техните очи — прозорци на доверие,

без думи, но с неизказани молби за помощ.

 

Невинни души, в които няма измама,

чистотата на съществуването им е свещена,

всеки път, когато се изправят пред страха,

ти си техният глас, но тежестта е твоя.

 

Техният свят е прост, но дълбок,

съществуване без предразсъдъци, без зло,

и когато животът им се колебае,

ти, с тъгата си, се бориш за тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...