26 abr 2007, 15:57

Тъга

  Poesía
1.2K 0 5
 Слушам тази песен и си спомням за теб...
    За миговете сякаш откраднати,
 за любовта, която ти ми отне...
 Слушам и тъжа,
        тъжа за теб,  но
 на мен не се надявай
     вече. Върви си! Върви си!
 Аз не те обичам вече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Алескандрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пише тази песен barbie_15 прочети хубаво текста...ако можеш да четеш де
  • любовта идва и си отива,остават само спомените!главата горе и напред много е хубаво стихчето
  • Много красиво стихотворение и същевременно много тъжно!
  • Много болка е предизвикал този спомен в теб...
    Дали чувствата ти наистина са си заминали?
    Не унивай!Времето лекува!
    Поздрав за хубавия стих!
  • Много си тъжна Яна!
    Стихът ти е хубав,поне за това си заслужава да се усмихнеш!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....