Тъга
Отиде си,
дори не каза сбогом,
потъна тихо сам във вечността,
пое по своята пътека,
с надежда пътя да те отведе
до място, дето болка няма
и всичко да е както бе преди...
А тук остана само празнотата
и пълното със мъка битие.
И спомените... спомените мили,
за топлите ръце, които пазеха ни,
за силното сърце, за добротата...
И няма нищо, времето не е лек,
нито спомените могат да те стоплят.
Това, което съм загубила, безценно е,
а аз не мога (не искам) да повярвам...
дори не каза сбогом,
потъна тихо сам във вечността,
пое по своята пътека,
с надежда пътя да те отведе
до място, дето болка няма
и всичко да е както бе преди...
А тук остана само празнотата
и пълното със мъка битие.
И спомените... спомените мили,
за топлите ръце, които пазеха ни,
за силното сърце, за добротата...
И няма нищо, времето не е лек,
нито спомените могат да те стоплят.
Това, което съм загубила, безценно е,
а аз не мога (не искам) да повярвам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Някоя Непозната Todos los derechos reservados
