29 oct 2008, 23:58

Тъга 

  Poesía » Otra
692 0 3
Този свят така лъжовен,
объркан, странен, разпилян...
поднася ти нектар отровен,
живот напразно пропилян...

Черна стая, дим  и прах,
ковчег отворен пак стои,
лице, но без следи от смях,
сърце, което болката в себе си таи!



В един тъп час по биология ми дойде музата да пиша и това е резултатът. :D:D:D:D:D Надявам се да ви хареса!

© Шматкъ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??