Тъга
объркан, странен, разпилян...
поднася ти нектар отровен,
живот напразно пропилян...
Черна стая, дим и прах,
ковчег отворен пак стои,
лице, но без следи от смях,
сърце, което болката в себе си таи!
В един тъп час по биология ми дойде музата да пиша и това е резултатът. :D:D:D:D:D Надявам се да ви хареса!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Шматкъ Todos los derechos reservados