Тъга

29 oct 2008, 23:58

Poesía » Otra

756 0 3

Този свят така лъжовен,
объркан, странен, разпилян...
поднася ти нектар отровен,
живот напразно пропилян...
Черна стая, дим и прах,
ковчег отворен пак стои,
лице, но без следи от смях,
сърце, което болката в себе си таи!
В един тъп час по биология ми дойде музата да пиша и това е резултатът. :D:D:D:D:D Надявам се да ви хареса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъга

Искате да прочетете повече?

Propuestas