Oct 29, 2008, 11:58 PM

Тъга 

  Poetry » Other
706 0 3
Този свят така лъжовен,
объркан, странен, разпилян...
поднася ти нектар отровен,
живот напразно пропилян...

Черна стая, дим  и прах,
ковчег отворен пак стои,
лице, но без следи от смях,
сърце, което болката в себе си таи!



В един тъп час по биология ми дойде музата да пиша и това е резултатът. :D:D:D:D:D Надявам се да ви хареса!

© Шматкъ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??