gothwolf (Християн)
104 227
4 ago 2008, 6:19

Тъга и спомени 

  Poesía
1013 0 5

Тъга и спомени

 

През нощта ме навестява пак тъгата,

за да сподели със мен умиращия ден,

докле луната не разпростре снагата

на тялото си мрачно в сивкав тен.

Тогава опиянен съм от тъжни чувства,

тогава тъжа наравно с тревите,

недокоснати от вятъра буйствен,

непогалени са от полите на жените.

Но и вятърът е тъжен, това го знаеш –

липсва му косата ти златиста,

от която на пролет и лято ухаеш.

А очите ти – ах, тези мъниста

липсват и на морето необятно.

Вече то не си ги спомня. Не ги е виждал

ни през есента, ни по време лятно.

През нощта ме навестява пак тъгата,

но със спомени за тебе тя пристига

и донася ги във есенна позлата...

Но само спомени, уви, не стигат.

© Християн Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??