Тъга и спомени
Тъга и спомени
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен.
Тогава опиянен съм от тъжни чувства,
тогава тъжа наравно с тревите,
недокоснати от вятъра буйствен,
непогалени са от полите на жените.
Но и вятърът е тъжен, това го знаеш –
липсва му косата ти златиста,
от която на пролет и лято ухаеш.
А очите ти – ах, тези мъниста
липсват и на морето необятно.
Вече то не си ги спомня. Не ги е виждал
ни през есента, ни по време лятно.
През нощта ме навестява пак тъгата,
но със спомени за тебе тя пристига
и донася ги във есенна позлата...
Но само спомени, уви, не стигат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Християн Все права защищены
