gothwolf (Християн)
104 227
4.08.2008 г., 6:19 ч.

Тъга и спомени 

  Поезия
1007 0 5

Тъга и спомени

 

През нощта ме навестява пак тъгата,

за да сподели със мен умиращия ден,

докле луната не разпростре снагата

на тялото си мрачно в сивкав тен.

Тогава опиянен съм от тъжни чувства,

тогава тъжа наравно с тревите,

недокоснати от вятъра буйствен,

непогалени са от полите на жените.

Но и вятърът е тъжен, това го знаеш –

липсва му косата ти златиста,

от която на пролет и лято ухаеш.

А очите ти – ах, тези мъниста

липсват и на морето необятно.

Вече то не си ги спомня. Не ги е виждал

ни през есента, ни по време лятно.

През нощта ме навестява пак тъгата,

но със спомени за тебе тя пристига

и донася ги във есенна позлата...

Но само спомени, уви, не стигат.

© Християн Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??