13 nov 2014, 18:05

Тъга за юг 

  Poesía » Otra
934 0 3

                                                                 на Теб
                                                                 за горчивия път на усмивката 




                                      Жътва е
                                      Пиян ида от града на тъгата
                                      по сухите пънове на преподобни сребърни ели
                                      пристрастен отпечатък от есенна жарава
                                      поднесен във всеки следващ ред
                                      Жътва е
                                      Жътва след локвите семе на Безумци

                                      
                                       Накъде съм тръгнал?
                                       "Горко на тези, които искат да се харесат
                                       на другите..." - продума Великият аскет
                                       А за какво служат ниските клони на стария бор?
                                       Не са ли те вината на слънцето??
                                       Накъде съм тръгнал... щом земя има
                                       под мен да лежи...


                                       Четири клечки кибрит в четири
                                       засмени посоки


                                       Накъде е тръгнала в мен тази непонятност?
                                       На юг към сърцето?
                                       На север към ума?
                                       Напред към виното?
                                       Назад към бъдещето...


                                       Ти си друг човек - каза ми огънят
                                        Друг човек си ти - прибавиха въглените
                                        "Аз съм друг човек..." - но това
                                        вече е написано
                                        написано - ДА


                                        Нестинар на изгаснали въглени
                                        Спомен от жълъд в зора
                                        Строга подредба на бездомни луни
                                        Жажда и песен за гроб

                                         
                                         А дали отдавна не съм стигнал
                                         крачещата сянка
                                         и просто припламвам
                                         под тихите й стъпки?


                                         Правда като четка за зъби
                                         Избрана матрица за длан -
                                         Случайно срещната мисъл
                                         В случайно избран бар
                                         В случайно остарял час
                                         В случайно дишащи изречения
                                         (утрото ни изневери критично)

                            
                                          И се изправям
                                          До себе си стоя
                                          Неистово
                                          Леко поклащащ се
                                          Нескитащ...

 
                                           Накъде съм стигнал?
                                           Ти знаеш за да не можеш! - изкрещя
                                            Великият пияница
                                            Ти ще продължиш да ни тровиш с мига си! - изсъска
                                            корен на коило

  
                                            Да
                                            Да се надбягваш е кретенско!
                                            Аз предпочитам да ви надскоча
                                            Надпиша
                                            Надиманярствам
                                            Надизбавя
                                            Ясно?
                                            (плюс това пиша с химикал) 


                                             Няколко железни ками
                                             Брадва за пришествие...
                                             (и резачка си имам)
                                             Нали сме десет кубика -
                                             За това сме расли-израсли...


                                             Ти сте Вие...
                                              Затопляне
                                              Зазимяване
                                              Привидения (примирения)  
                                              Дъфи
                                              Бели възглавници
                                              Взаимонемощ
                                              Угарки
                                              Стар паркет


                                               Глупаво е
                                               но се втурвам между сянката си
                                               и питам полуделите вторници
                                               за седмици на пошъл сняг
                                               Продавам си с шепи илюзия...
                                               Сигурно съм стигнал за някъде?


                                               Беатриче
                                               до мъртвия бял кон
                                               лежат неговите недостатъци
                                               Пингвините
                                               са спретнали странен мавзолей
                                               Беатриче...
                                               Странни птици са това
                                               белите коне...
                                               Но е топло - подсказаха ми вените

                           
                                                Какво произшествие си си спретнал! -
                                                вметна Великият наблюдател...

                                               
                                                Пийнал съм - признавам
                                                Вникнат съм - раета
                                                Срещнат съм - нехая
 
                                                 Привикнал съм... като добре скалъпен финал

 

                                                                                17.10.2008г.”Св.Константин”

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наздраве със сянката на Крачещия Джони!
  • "Правда като четка за зъби..."
  • "А за какво служат ниските клони на стария бор?
    Не са ли те вината на слънцето??...
    На юг към сърцето?
    На север към ума?...
    Ти си друг човек - каза ми огънят...
    Нестинар на изгаснали въглени
    Спомен от жълъд в зора
    Строга подредба на бездомни луни
    Жажда и песен за гроб...
    Избрана матрица за длан...
    Странни птици са това
    белите коне...

    Привикнал съм... като добре скалъпен финал"

    ОКОТО на поетичния ти текст, Донърджак, което продължава да ме гледа със загадъчен поглед след прочита. Хареса ми!
Propuestas
: ??:??