Тъгата в моя ден

19 sept 2008, 7:48

Poesía » De amor

1207 0 2

Изстина отново вечерята

и свещите вече догарят.

Къде си, без тебе постелята

безпощадно като жар ме изгаря.

А бяха други времена,

в които силно ме обичаше.

По цели нощи пред камината

в любов и вярност ми се вричаше.

Къде си ти, аз още те обичам.

Ела си! Просто си ела...

За всичко аз ти прощавам

и търся в себе си вина.

Чух в тишината, че си идваш.

Дойде, но легна до мене студен.

Безразличен си и не виждаш,

че с тъга изпълваш и утрешния ден...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

2008-09-19T09:45:10+03:00

Утре може да е по-светло и по-хубаво,ако се научим да се разделяме с нещата и хората,които ни мараняват.Поздрав!Хубав стих!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2008-09-19T08:56:19+03:00

Жалко, Сисе, но в пепелище огън се не търси! Зем.