Тъгата в моя ден
Изстина отново вечерята
и свещите вече догарят.
Къде си, без тебе постелята
безпощадно като жар ме изгаря.
А бяха други времена,
в които силно ме обичаше.
По цели нощи пред камината
в любов и вярност ми се вричаше.
Къде си ти, аз още те обичам.
Ела си! Просто си ела...
За всичко аз ти прощавам
и търся в себе си вина.
Чух в тишината, че си идваш.
Дойде, но легна до мене студен.
Безразличен си и не виждаш,
че с тъга изпълваш и утрешния ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвена Петкова Всички права запазени
