Sep 19, 2008, 7:48 AM

Тъгата в моя ден

  Poetry » Love
1.5K 0 2

Изстина отново вечерята

и свещите вече догарят.

Къде си, без тебе постелята

безпощадно като жар ме изгаря.

 

А бяха други времена,

в които силно ме обичаше.

По цели нощи пред камината

в любов и вярност ми се вричаше.

 

Къде си ти, аз още те обичам.

Ела си! Просто си ела...

За всичко аз ти прощавам

и търся  в себе си вина.

 

Чух в тишината, че си идваш.

Дойде, но легна до мене студен.

Безразличен си и не виждаш,

че с тъга изпълваш и утрешния ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвена Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Утре може да е по-светло и по-хубаво,ако се научим да се разделяме с нещата и хората,които ни мараняват.Поздрав!Хубав стих!
  • Жалко, Сисе, но в пепелище огън се не търси! Зем.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...