Тъгуваха дните
Тъгуваха дните без твойта усмивка,
във сиво напръскани, тихи стоят.
Унили цветята. И птици не пеят,
затихнал без радост е сякаш светът.
Тъгата разхожда се гордо във мене,
подритвайки бисерни, чисти сълзи,
подрежда ми чувствата, тихо стаени,
угасва пожарът, без теб не гори.
Не знае тъгата, че утре е близо
и пак ще дочуя аз звънкия смях,
ще греят отново щастливи очите,
щом твойта усмивка играе във тях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
