5.02.2008 г., 11:54 ч.

Тъгуваха дните 

  Поезия » Друга
1355 0 47

Тъгуваха дните без твойта усмивка,
във сиво напръскани, тихи стоят.
Унили цветята. И птици не пеят,
затихнал без радост е сякаш светът.


Тъгата разхожда се гордо във мене,
подритвайки бисерни, чисти сълзи,
подрежда ми чувствата, тихо стаени,
угасва пожарът, без теб не гори.


Не знае тъгата, че утре е близо
и пак ще дочуя аз звънкия смях,
ще греят отново щастливи очите,
щом твойта усмивка играе във тях.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??