13 may 2015, 21:56

Тъй както ме научи мама

  Poesía » Civil
423 0 2

ТЪЙ КАКТО МЕ НАУЧИ МАМА

 

Оставих ли у хората следа?

Те ще си спомнят ли за мене?

С катрана ли са ми, или с меда?!

Забравата ли ще ме вземе!

 

Но много хора бях подал ръка,

все някой може това да си спомни!

Аз няма всичко туй да отрека-

вода все носех в здрави стомни!

 

Стремях се с хората да съм добър,

да им помогна, ако трябва.

Не съм стоял в Живота по хатър...

Мен всяка работа ме грабва!

 

Не съм  си служил  със лъжи!

За туй съм гледал всички във очите,

на старата си слава не лежах,

помагах, мога ли, в бедите!

 

Не са издигали над мен чадър,

не ме е тласкало и чуждо рамо.

Стремях се с хората да съм добър,

тъй както ме научи мама!

   30.11.2014г- София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...