Тъй както ме научи мама
ТЪЙ КАКТО МЕ НАУЧИ МАМА
Оставих ли у хората следа?
Те ще си спомнят ли за мене?
С катрана ли са ми, или с меда?!
Забравата ли ще ме вземе!
Но много хора бях подал ръка,
все някой може това да си спомни!
Аз няма всичко туй да отрека-
вода все носех в здрави стомни!
Стремях се с хората да съм добър,
да им помогна, ако трябва.
Не съм стоял в Живота по хатър...
Мен всяка работа ме грабва!
Не съм си служил със лъжи!
За туй съм гледал всички във очите,
на старата си слава не лежах,
помагах, мога ли, в бедите!
Не са издигали над мен чадър,
не ме е тласкало и чуждо рамо.
Стремях се с хората да съм добър,
тъй както ме научи мама!
30.11.2014г- София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
