7 ago 2013, 14:04  

Тъй тихо...

  Poesía » Otra
700 0 1

Този полъх познато небрежен, 

говор сподавен, бряг крайбрежен, 

ручей пресъхнал от задух в гората, 

слана изгаряща сутрин тревата...

 

Пустош дива, Оазис безропотен, 

дъб низвергнат нещастно, самотен, 

песен на славей божествен, потайна, 

връх завит от постеля безкрайна...

 

Роб на идеал чужд за люде сковани, 

мигове святи в сърцето побрани,

воин опнат, обгърнат от роба, 

ангел потъващ на глътка от бога...

 

Дъх нестихващ дори и пред края, 

камшик блъскащ по пътя към Рая,

това чувство пронизващо, дълбоко, 

страх от Лодкаря изнизващ, жестоко...

 

Щастие с маска от времето скрито, 

щение зад хребет назъбен, покрито, 

огън и жупел пред вековното иго...

Обзе ме тъй тихо, тъй тихо!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рангел Рангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...