Този полъх познато небрежен,
говор сподавен, бряг крайбрежен,
ручей пресъхнал от задух в гората,
слана изгаряща сутрин тревата...
Пустош дива, Оазис безропотен,
дъб низвергнат нещастно, самотен,
песен на славей божествен, потайна,
връх завит от постеля безкрайна...
Роб на идеал чужд за люде сковани,
мигове святи в сърцето побрани,
воин опнат, обгърнат от роба,
ангел потъващ на глътка от бога... ...