Избуяла, ръждива трева между дните ми
на един така тъжен октомври,
заличила е всичките пътища,
подобно на запустяло гробище.
Чакат ме още хиляди грешки,
а вече направил съм може би повече,
ако се върнеш във моето минало
и прозреш моето бъдеще,
ще видиш, че на този свят няма нищо по-тъжно
от бавно умиращата любов,
от онази принудена усмивка,
от онова обичам те, ...