Избуяла, ръждива трева между дните ми
на един така тъжен октомври,
заличила е всичките пътища,
подобно на запустяло гробище.

Чакат ме още хиляди грешки,
а вече направил съм може би повече,
ако се върнеш във моето минало
и прозреш моето бъдеще,
ще видиш, че на този свят няма нищо по-тъжно
от бавно умиращата любов,
от онази принудена усмивка,
от онова обичам те,
което прилича повече на кола по инерция,

и един ден вместо двама влюбени,
ще бъдем двама опечалени,
полагащи диви цветя
на гроба на нашата собствена любов.