Тъжен октомври
805
0
1
Избуяла, ръждива трева между дните ми
на един така тъжен октомври,
заличила е всичките пътища,
подобно на запустяло гробище.
Чакат ме още хиляди грешки,
а вече направил съм може би повече,
ако се върнеш във моето минало
и прозреш моето бъдеще,
ще видиш, че на този свят няма нищо по-тъжно
от бавно умиращата любов,
от онази принудена усмивка,
от онова обичам те,
което прилича повече на кола по инерция,
и един ден вместо двама влюбени,
ще бъдем двама опечалени,
полагащи диви цветя
на гроба на нашата собствена любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димо Всички права запазени
