LONTANA (Даша)
246 1356
28 sept 2007, 13:12

Тъжен септември 

  Poesía
1398 0 23

Есен е. Септември.
Селото е пусто. Тихо.
Пристъпвам като в църква.
Мълчат дворовете, обрасли с бурен.
Кокошки в тях не вдигат врява,
петли не кукуригат по стобори,
кучета-пазачи не пролайват.
По икиндия агънца не блеят жално,
дочули чанове на стадо.
Не мирише въздуха на джоджен,
лютеница, мармалад и мляко.
Мълчат и улиците.
Детски глъч и караници няма,
слънчеви момченца и момиченца
боси в пепелта не тичат.
Не срещам и моми със ябълкови бузи,
слезли от картините на българския Майстор.
Писани каручки от лозята
след гроздобер не се прибират,
не скърцат колелата на талиги тежки,
пълни с дини, царевица или слама.
Във училището старо, ослепяло,
школският звънец не бие,
не събира веселото детско ято.
И къщите - прегърбени старици,
изоставени се свиват мълчаливо
сред избуяли повет и коприва
с упрек ням и неизречено проклятие.
Стопаните са другаде.
Стопаните ги няма...
На гърлото засяда непреглътнат залък
недопечен черен селски хляб.
Продължавам.
Там, където те са се преселили -
във друго село нямо.
Там каменните кръстове изправени,
разперили ръце пред мен застават -
бели, верни, вкаменени стражи
покоя вечен неизменно пазят.
Стопаните са тук, завинаги оставили
вълнения, кавги и грижи
и тежък, селски труд.
Простили си враждите и забравили
почиват си един до друг
съседите, учители, приятели
и оня селски луд...
Връщат ме в годините,
когато със децата им играех
и питат ме "Къде са те сега?"
Къде ли са?
Защо ли не прекрачват роден праг?
Защо ли буренясва гроб на стар баща?
Запалвам за душите им свещици,
цветенца от полето им оставям,
с вода поливам своите корени...
От снимките ме гледат спомени
и питат ме въпроси неудобни.
Въпроси страшни и озъбени. Оголени.
Като изровени от гробовете кости.
"Ще я има ли България?
Правнуците за нас ще знаят ли?
Децата им? А техните деца?"

Слънцето клони на заник.
По жиците се нижат върволици -
подгонени от есенния вятър,
нанякъде отлитат птиците.
Напомнят ми: багажа трябва да събирам.
От силни ветрове понесена,
преглъщайки въпросите оголени,
и аз нанякъде отлитам -
дърво, прекършено от корен...

© Даша Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поклон Даша!Така много ме боли и мен за България!
  • Благодаря на всички за прочита и за оценките.
    Даниела, за съжаление, това, което ти желаеш не може да стане, защото трябва да го пожелаят всички. Една лястовица пролет не прави, нали? Че даже и няколко...
  • "(...)От силни ветрове понесена,
    преглъщайки въпросите оголени,
    и аз нанякъде отлитам -
    дърво, прекършено от корен...(...)"

    !!!! Страшно затрогващо си описала всичко! Оставам замислена и решена да не позволя това да се случва повече, поне колкото ми позволяват силите! Благодаря ти!
  • !!!!!!!!!!!!!*

    не знам дали знаеш
    какво си написала...
  • Наистина е болно... Може би затова след толкова години, точно тази и аз се завърнах в родното си село...потягам старата, ненужна никому къща, виждам хората, които са там, а и тези, които вече ги няма...търся гробове, които не мога да намеря... Може би всички трябва да направим своето ЗАВРЪЩАНЕ, за да я има БЪЛГАРИЯ!!!
  • Мисля, че докато има кой да пише такива стихове, България ще я има.
  • И не е само септември!!!
    Аплодирам те!
  • Тъжно е... и наистина боли!!!
    Поздравления, Даша!!!
  • Толкова много неща се промениха от онова време. Вече, когато те съкратят от работа ти казват, че е структурна реформа(как купешки звучи само, нали).Вече турското робство е османско присъствие... Вече 50% от надписите ни са на английски-трипъл пауър, трипъл екшън, самър хитс...Чудя се как все още не сме сменили името на България с някоя новоевропейска измишльотина... Боли от стихове, като този...
  • Колко тъжно...стихотворението е страхотно!
  • Повече от достоверно, тъжно, земно има в
    прекрасната ти творба!!!
    Дано всеки да се замисли!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Трогна ме,както винаги !
    Много силен стих!
  • Много е силно. Поздрави, Даша!
  • Чудесно е, просто изключително вълнуващо!
  • Смразяващо силно! Останах безмълвна... Докосна ме толкова много...
  • От силни ветрове понесена,
    преглъщайки въпросите оголени,
    и аз нанякъде отлитам -
    дърво, прекършено от корен...
    ...
    Страхотен стих, Даша!
    Прегръщам те!
  • Потънах в поемата ти Даша и потъгувах с теб.
    !!!
  • Не мога да ти опиша какво чувствам като го чета този стих..Засяда ми една буца в гърлото и тежи...Много силно си го написала и жалко,че е всъщност такава истината.Поздрави!
  • Силно!Прекрасно!Настръхнах!Благодаря ти за хубавия стих!
  • ...И къщите прегърбени старици..
    Вцепенена и изпълнена с болка ме пренесе, Даша, в този свят, познат на всички. Филмирах всичко...тъй силно е перото Ти, невероятно! И Йовков би Ти се възхитил...
  • зад този тъжен септември се крие една голяма тема
  • Мила , Даша , твоят стих
    разкъса душата ми от жал.
    За съжаление това е горчивата
    истина, има затрити много
    такива скъпи за нас места.
    И аз тъгувам, трогна ме.
    Прегръщам те и те целувам ,Даша.
  • ЧУДЕСЕН СТИХ!
Propuestas
: ??:??