Тъжен септември
Есен е. Септември.
Селото е пусто. Тихо.
Пристъпвам като в църква.
Мълчат дворовете, обрасли с бурен.
Кокошки в тях не вдигат врява,
петли не кукуригат по стобори,
кучета-пазачи не пролайват.
По икиндия агънца не блеят жално,
дочули чанове на стадо.
Не мирише въздуха на джоджен,
лютеница, мармалад и мляко.
Мълчат и улиците.
Детски глъч и караници няма,
слънчеви момченца и момиченца
боси в пепелта не тичат.
Не срещам и моми със ябълкови бузи,
слезли от картините на българския Майстор.
Писани каручки от лозята
след гроздобер не се прибират,
не скърцат колелата на талиги тежки,
пълни с дини, царевица или слама.
Във училището старо, ослепяло,
школският звънец не бие,
не събира веселото детско ято.
И къщите - прегърбени старици,
изоставени се свиват мълчаливо
сред избуяли повет и коприва
с упрек ням и неизречено проклятие.
Стопаните са другаде.
Стопаните ги няма...
На гърлото засяда непреглътнат залък
недопечен черен селски хляб.
Продължавам.
Там, където те са се преселили -
във друго село нямо.
Там каменните кръстове изправени,
разперили ръце пред мен застават -
бели, верни, вкаменени стражи
покоя вечен неизменно пазят.
Стопаните са тук, завинаги оставили
вълнения, кавги и грижи
и тежък, селски труд.
Простили си враждите и забравили
почиват си един до друг
съседите, учители, приятели
и оня селски луд...
Връщат ме в годините,
когато със децата им играех
и питат ме "Къде са те сега?"
Къде ли са?
Защо ли не прекрачват роден праг?
Защо ли буренясва гроб на стар баща?
Запалвам за душите им свещици,
цветенца от полето им оставям,
с вода поливам своите корени...
От снимките ме гледат спомени
и питат ме въпроси неудобни.
Въпроси страшни и озъбени. Оголени.
Като изровени от гробовете кости.
"Ще я има ли България?
Правнуците за нас ще знаят ли?
Децата им? А техните деца?"
Слънцето клони на заник.
По жиците се нижат върволици -
подгонени от есенния вятър,
нанякъде отлитат птиците.
Напомнят ми: багажа трябва да събирам.
От силни ветрове понесена,
преглъщайки въпросите оголени,
и аз нанякъде отлитам -
дърво, прекършено от корен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
