25 may 2008, 13:03

Тъжен юбилей 

  Poesía » Otra
814 0 13

Преди години в този ден

застанахме под брачното венчило

ти в сив костюм и озарен

а аз във бяло и усмивка мила

 

Сляхме подписи в едно

приех аз твоята фамилия

уверена за по-добро

в семейната идилия

 

Занизаха се дни години

щастливи бяхме ли - не знам

създадохме деца красиви

но дом си нямахме голям

 

И грабна ни чужбината далечна

без да се замисляме дори

че нашта младост не е вечна

че нещо в нас ще изгори

 

Години в жертва дадохме душата

за да спечелиме пари

да вдигнем дом и приютим децата

да са щастливи бъдните ни дни

 

Сега домът ни е уютен

децата вече са жени

но аз и ти не сме ония

които бяхме отпреди

 

Не можем с мъката да се преборим

посягаме към чаша с алкохол

не мислим че децата тровим

обричаме се на разкол

 

Излиза че животът е безмислен

след всичкото което си му дал

все едно си бил изличен

неловко себе си предал

 

След този тъжен юбилей

ще търся изход със надежда

на децата може би полезна

надявам се да оцелея

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Брачния ритуал изисква да се даде отговор на въпроса:"ДА ГО ОБИЧАШ В РАДОДСТ И ТЪГА И ДА ЖИВЕЕШ С НЕГО ЧАК ДО СТАРИНИ"Щастливи и озарени от светлото събитие всички отговарят смело "да",но никой не може с вълшебна пръчка да управлява живот си ,така че никой не е застрахован за съдбините си с брачния партньор ,но има радости заради които човек си струва да се "НАПЪВА" да живее
  • Тъжен стих,но истински,а времето ще отмие болката!Ти си оставила следа след тебе във времето- децата,но можеш още...пиши,пиши...и не забравяй,че имаш толкова много приятели -"Откровенници"
  • много тъжно ми стана...мила Гинка...
    опитай...поне опитай да промениш нещата...!
    с много обич, те прегръщам....болезнено е...
  • Тъжна равносметка!Но ти имаш най-важното за което да живееш, Гинче - имаш децата сиБъди силна заради тях! Сърдечен поздрав с прегръдка от мен
  • Тъжен, истински стих! Смело напред, ако не другаде, то намирай упора поне в даровитото си перо! Поздрав и прегръдки!
  • Стихът ти докосва и замисля,мила Джуди.Тъжна е юбилейната равносметка,но аз съм непоправим оптимист и ти желая сбъднати надежди!
  • тъжно,но все таки реалистично напоследък...замислям се и съм съгласна с теб....поздрав за стиха
  • Наистина тъжен юбилей, Джуди, но никога не знаем кое е за добро. Вярвай, с вяра много се постига. Стихът ти е болезнена изповед, много ми хареса! Понеже искаш мнение, ето моето виждане за последните два реда:

    да бъда вечния Орфей
    надявам се да съм полезна.

    Това ми хрумна на първо четене, заради римата. Може да измислиш нещо по-добро
    Сърдечни поздрави и кураж, но най-вече - здраве!!!
  • За да останеш, за да си потребен,
    за да те има и след теб дори,
    ти всяка вещ и образ покрай тебе
    открий отново и пресътвори!

    И заради децата, но най-вече за теб самата!
    Поздрави!
  • С теб съм!
    И имам подобни като този, стихове...
    Разбирам те и те прегръщам!
    Но... надеждата не бива да умре!
    Нали?
  • Тъжен стих. Тъжна равносметка. И на мен ми се иска да ти напиша да бъдеш силна, но Пепи е права, само ти си знаеш...
    Наслука.
  • Много тъжно е това,което си написала!Позната картинка в повечето домове!И да ти напиша да бъдеш силна...само ти си знаеш...
  • Благодаря ви приятели! За мен вашите мнения са от голямо значения.
    С обич за вас Джуди.
Propuestas
: ??:??