Тъжен юбилей
Преди години в този ден
застанахме под брачното венчило
ти в сив костюм и озарен
а аз във бяло и усмивка мила
Сляхме подписи в едно
приех аз твоята фамилия
уверена за по-добро
в семейната идилия
Занизаха се дни години
щастливи бяхме ли - не знам
създадохме деца красиви
но дом си нямахме голям
И грабна ни чужбината далечна
без да се замисляме дори
че нашта младост не е вечна
че нещо в нас ще изгори
Години в жертва дадохме душата
за да спечелиме пари
да вдигнем дом и приютим децата
да са щастливи бъдните ни дни
Сега домът ни е уютен
децата вече са жени
но аз и ти не сме ония
които бяхме отпреди
Не можем с мъката да се преборим
посягаме към чаша с алкохол
не мислим че децата тровим
обричаме се на разкол
Излиза че животът е безмислен
след всичкото което си му дал
все едно си бил изличен
неловко себе си предал
След този тъжен юбилей
ще търся изход със надежда
на децата може би полезна
надявам се да оцелея
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
Бъди силна заради тях! Сърдечен поздрав с прегръдка от мен 
