Като тъжна балада изнизват се дните,
танцува душата в унес протяжен,
красиво, но тъжно е чувството в нея,
опитва се сякаш друг ритъм да влее.
С носталгия търсим водопада светлинен
на яркото слънце в летните дни,
спокойствие есенно обхваща земята
и сякаш забавя живота ни ритъма свой.
Застинали мисли, души упоени
попиват с тъга всеки миг красота,
опадали листи, оголени клони
с вятъра сякаш се борят сега.
Като тъжна балада изнизват се дните,
мигове есенни превземат света,
танцува душата в унес протяжен,
светът се подготвя за зимните чудеса…
© Росица Todos los derechos reservados