Като тъжна балада изнизват се дните,

танцува душата в унес протяжен,

красиво, но тъжно е чувството в нея,

опитва се сякаш друг ритъм да влее.

С носталгия търсим водопада светлинен

на яркото слънце в летните дни,

спокойствие есенно обхваща земята

и сякаш забавя живота ни ритъма свой.

Застинали мисли, души упоени

попиват с тъга всеки миг красота,

опадали листи, оголени клони

с вятъра сякаш се борят сега.

Като тъжна балада изнизват се дните,

мигове есенни превземат света,

танцува душата в унес протяжен,

светът се подготвя за зимните чудеса…