28.10.2011 г., 20:43

Тъжна балада...

872 0 0

Като тъжна балада изнизват се дните,

танцува душата в унес протяжен,

красиво, но тъжно е чувството в нея,

опитва се сякаш друг ритъм да влее.

 

С носталгия търсим водопада светлинен

на яркото слънце в летните дни,

спокойствие есенно обхваща земята

и сякаш забавя живота ни ритъма свой.

 

Застинали мисли, души упоени

попиват с тъга всеки миг красота,

опадали листи, оголени клони

с вятъра сякаш се борят сега.

 

Като тъжна балада изнизват се дните,

мигове есенни превземат света,

танцува душата в унес протяжен,

светът се подготвя за зимните чудеса…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....