Как дълбоко се е вкоренила
Болката във всеки ден!
Да беше гной - да я изрина...
Зъб да е - изкоренен.
Но не!
Живее с мен. Пулсира.
Настига ме. Кънти. Вибрира.
И през затворени врати
промъква се и ме намира...
Очаквам ти да ме спасиш!
---------------------------------
Мечтая макови полета-
да правя кукли всеки ден!
Синчец и здравец да заплитам...
Цветница е в мен!
© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados
от всички нас и почти не се срещат вече истински
щастливи хора,но все пак животът е усилие, което винаги
си струва, доказателство за това е финалът на стиха ти:
"Мечтая макови полета-
да правя кукли всеки ден!
Синчец и здравец да заплитам...
Цветница е в мен!"
Прекрасен стих, много ми хареса!
БЪДИ!!!