Искам завинаги да те забравя!
Да не бъдат вече нощите ми тъжни!
Да не си спомням, че съм те познавала!
С обич раната ми някой да превърже!
Искам
да те махна от сърцето си завинаги,
нали аз сама там те поставих,
а ти прониза го с камата на лъжите си
и със сълзи от кръв го остави да плаче!
Искам
да се радвам на звездите, на цветята,
да приема като лек живота красив,
но не ги виждам, отразяват се в сълзата,
която напира постоянно в моите очи!
Искам
да те залича от моята памет,
да те зачеркна и от моята душа,
но Любовта се бори и не се предава,
ще ми стигнат ли силите... не знам!
Искам
тъгата, която гърлото ми дави
и болката, която в гърдите ми тежи,
да захвърля далеч и само спомен да останат -
една тъжна любов и един стих!
И все пак ако някога назад се обърна
и си спомня за отминалите изстрадани дни,
да се усмихна и с радост да прегърна
една нова любов, дошла да ме спаси!
© Пепа Деличева Todos los derechos reservados