14.01.2008 г., 11:33

Тъжна любов

5.4K 0 9

 

Искам завинаги да те забравя!
Да не бъдат вече нощите ми тъжни!
Да не си спомням, че съм те познавала!
С обич раната ми някой да превърже!

 

 

Искам
да те махна от сърцето си завинаги,
нали аз сама там те поставих,
а ти прониза го с камата на лъжите си
и със сълзи от кръв го остави да плаче!

 

 

Искам
да се радвам на звездите, на цветята,
да приема като лек живота красив,
но не ги виждам, отразяват се в сълзата,
която напира постоянно в моите очи!

 

 

Искам
да те залича от моята памет,
да те зачеркна и от моята душа,
но Любовта се бори и не се предава,
ще ми стигнат ли силите... не знам!

 

 

Искам
тъгата, която гърлото ми дави
и болката, която в гърдите ми тежи,
да захвърля далеч и само спомен да останат -
една тъжна любов и един стих!

 

 

И все пак ако някога назад се обърна
и си спомня за отминалите изстрадани дни,
да се усмихна и с радост да прегърна
една нова любов, дошла да ме спаси!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изпълнено с тъга и обич...Браво, Пепи!!! Нека мъката угасне и бъдеш щастлива!!!
  • Радвам се, че стихът ми, ти е харесал Плами! Прегръщам те!
  • Чудесно!!! БРАВО!!!
  • Благодаря ви Здравче, Таня, Маги, Вили, Борянче и Петя! Дано да се сбъднат вашите пожелания! Прегръщам ви с обич!
  • Тъжно!Запомни хубавото от миналото и приеми новата светлина,която те очаква напред...Тя ще възкреси душата!Браво!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...