Тъжна любов
като дихание въздушно-нежна,
като сълза прикрита неуспешно
това си ти, любов, до болка тъжна.
Нашепваш приказки за ангели и феи
щастлива съм, че още вярваш в тях
рисуваш весели слънца над тихи стрехи,
мои розови мечти, мой единствен грях.
Защо ме гледаш тъжно, обич моя?
Нима не знаеш, че и тази песен има край?
Навреме опознай живота като ад и бич
и създай за себе си малък, сладък рай.
Знай, че няма красота и радост
без злоба, завист и тъга
как щастието ще намериш и познаеш,
щом нещастна никога не си била?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados