26 янв. 2006 г., 19:19

Тъжна любов

1.1K 0 3
Като миг отминал безвъзвратно,
като дихание въздушно-нежна,
като сълза прикрита неуспешно
това си ти,  любов,  до болка тъжна.

Нашепваш приказки за ангели и феи
щастлива съм, че още вярваш в тях
рисуваш весели слънца над тихи стрехи,
мои розови мечти, мой единствен грях.

Защо ме гледаш тъжно, обич моя?
Нима не знаеш, че и тази песен има край?
Навреме опознай живота като ад и бич
и създай за себе си малък, сладък рай.

Знай, че няма красота и радост
без злоба, завист и тъга
как щастието ще намериш и познаеш,
щом нещастна никога не си била?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...