Тъжна песен

26 abr 2004, 20:23

Poesía

1628 0 1

Когато малка бях,
седях и виждах те в една звезда.
Седях и нощем плачех,
проклинайки твоята съдба.
Измъчвах се,че не мога да усетя твойта топлина
твоята ласка добра и да преследвам със усмивка моята мечта.
Седях по цели нощи и проливах сълзи,
сълзи стичащи се от безкрайно тъжните очи
Нямах сили да отворя очи и
да довърша несбъднатите ти мечти.
Аз се промених в мига във който те загубих.
Аз бях тъжна,мълчалива
и чаках тръпнейки нощта.
Нощта-това бе моята безкрайна пещера
в която намирах светлина за да продължа.
Колко трудно ми беше да не заплача,
когато болката в мен гореше,
когато исках да покажа
че ми е все едно и не ме боли.
Сега седя и плача във нощта.
Седя сама и търся тази звезда,
търся те но не те намирам.
Във среднощтната тишина
се чува само как проплаква една звезда.
Сега разбирам че те няма
защото и добротата ми се изпарява.
Аз плача без да спирам и живота си суров презирам.
Аз те убих!!!
Убих прозореца към твоята душа
а със нея изчезна и мойта доброта.
Седя на прага на смъртта
и проридавайки едва
чакам да умра.
Вече не мога и да плача
но продължавам живота си да харча.
Колко трудно е да не заплача
когато болката в мен гори
когато искам да покажа
че ми е все едно
и че не ме боли.
Седя сега сама,
загубих вяра,пропилях една мечта.
Търся таз звезда
но откривам само самота.
и все пак трябва да намеря нещо
дори това да бъде само пепелта или угаснала искра,
защото всичко силно и голямо
остава някаква следа във вечността!!!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

suffer_angelus (Иван Атанасов)

2004-04-27T17:59:50+03:00

Инес, защо просто не седнеш да напишеш едно четиристишие, но работи по него толкова колкото си работила по това стихотворение, ще видиш, че резултата ще те порази. Изглежда просто не отделяш достатъчно време да ошлайфаш стихотворенията си и това естествено влияе на качеството.