Тъжна песен
Когато малка бях,
седях и виждах те в една звезда.
Седях и нощем плачех,
проклинайки твоята съдба.
Измъчвах се,че не мога да усетя твойта топлина
твоята ласка добра и да преследвам със усмивка моята мечта.
Седях по цели нощи и проливах сълзи,
сълзи стичащи се от безкрайно тъжните очи
Нямах сили да отворя очи и
да довърша несбъднатите ти мечти.
Аз се промених в мига във който те загубих.
Аз бях тъжна,мълчалива
и чаках тръпнейки нощта.
Нощта-това бе моята безкрайна пещера
в която намирах светлина за да продължа.
Колко трудно ми беше да не заплача,
когато болката в мен гореше,
когато исках да покажа
че ми е все едно и не ме боли.
Сега седя и плача във нощта.
Седя сама и търся тази звезда,
търся те но не те намирам.
Във среднощтната тишина
се чува само как проплаква една звезда.
Сега разбирам че те няма
защото и добротата ми се изпарява.
Аз плача без да спирам и живота си суров презирам.
Аз те убих!!!
Убих прозореца към твоята душа
а със нея изчезна и мойта доброта.
Седя на прага на смъртта
и проридавайки едва
чакам да умра.
Вече не мога и да плача
но продължавам живота си да харча.
Колко трудно е да не заплача
когато болката в мен гори
когато искам да покажа
че ми е все едно
и че не ме боли.
Седя сега сама,
загубих вяра,пропилях една мечта.
Търся таз звезда
но откривам само самота.
и все пак трябва да намеря нещо
дори това да бъде само пепелта или угаснала искра,
защото всичко силно и голямо
остава някаква следа във вечността!!!
седях и виждах те в една звезда.
Седях и нощем плачех,
проклинайки твоята съдба.
Измъчвах се,че не мога да усетя твойта топлина
твоята ласка добра и да преследвам със усмивка моята мечта.
Седях по цели нощи и проливах сълзи,
сълзи стичащи се от безкрайно тъжните очи
Нямах сили да отворя очи и
да довърша несбъднатите ти мечти.
Аз се промених в мига във който те загубих.
Аз бях тъжна,мълчалива
и чаках тръпнейки нощта.
Нощта-това бе моята безкрайна пещера
в която намирах светлина за да продължа.
Колко трудно ми беше да не заплача,
когато болката в мен гореше,
когато исках да покажа
че ми е все едно и не ме боли.
Сега седя и плача във нощта.
Седя сама и търся тази звезда,
търся те но не те намирам.
Във среднощтната тишина
се чува само как проплаква една звезда.
Сега разбирам че те няма
защото и добротата ми се изпарява.
Аз плача без да спирам и живота си суров презирам.
Аз те убих!!!
Убих прозореца към твоята душа
а със нея изчезна и мойта доброта.
Седя на прага на смъртта
и проридавайки едва
чакам да умра.
Вече не мога и да плача
но продължавам живота си да харча.
Колко трудно е да не заплача
когато болката в мен гори
когато искам да покажа
че ми е все едно
и че не ме боли.
Седя сега сама,
загубих вяра,пропилях една мечта.
Търся таз звезда
но откривам само самота.
и все пак трябва да намеря нещо
дори това да бъде само пепелта или угаснала искра,
защото всичко силно и голямо
остава някаква следа във вечността!!!
© Инес All rights reserved.
