31 mar 2008, 14:32

"Тъжната кукла" 

  Poesía » De amor
848 0 2
Остави ме, когато те обикнах.
Сякаш беше чакал само за това.
Душата най-жестоко ми подритна
и в онзи ден тя срина се... сама!

Тогаз загубих нещото, което ме крепеше жива -
твоята измислена любов, нали?
Превърнах се във куклата красива
с цел да не усещам как боли.

Пред всички се преструвах на щастлива,
сякаш слънчев беше всеки ден...
Мислех си, че любовта ще си отиде,
но до днес тя още жива е във мен!

Но щом сама за миг остана,
спомените пак прегръщам.
Любовта потрепва още в мене
и от кукла във човек отново се превръщам!

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??