"Тъжната кукла"
Остави ме, когато те обикнах.
Сякаш беше чакал само за това.
Душата най-жестоко ми подритна
и в онзи ден тя срина се... сама!
Тогаз загубих нещото, което ме крепеше жива -
твоята измислена любов, нали?
Превърнах се във куклата красива
с цел да не усещам как боли.
Пред всички се преструвах на щастлива,
сякаш слънчев беше всеки ден...
Мислех си, че любовта ще си отиде,
но до днес тя още жива е във мен!
Но щом сама за миг остана,
спомените пак прегръщам.
Любовта потрепва още в мене
и от кукла във човек отново се превръщам!
Сякаш беше чакал само за това.
Душата най-жестоко ми подритна
и в онзи ден тя срина се... сама!
Тогаз загубих нещото, което ме крепеше жива -
твоята измислена любов, нали?
Превърнах се във куклата красива
с цел да не усещам как боли.
Пред всички се преструвах на щастлива,
сякаш слънчев беше всеки ден...
Мислех си, че любовта ще си отиде,
но до днес тя още жива е във мен!
Но щом сама за миг остана,
спомените пак прегръщам.
Любовта потрепва още в мене
и от кукла във човек отново се превръщам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Todos los derechos reservados
