"Тъжната кукла"
Остави ме, когато те обикнах.
Сякаш беше чакал само за това.
Душата най-жестоко ми подритна
и в онзи ден тя срина се... сама!
Тогаз загубих нещото, което ме крепеше жива -
твоята измислена любов, нали?
Превърнах се във куклата красива
с цел да не усещам как боли.
Пред всички се преструвах на щастлива,
сякаш слънчев беше всеки ден...
Мислех си, че любовта ще си отиде,
но до днес тя още жива е във мен!
Но щом сама за миг остана,
спомените пак прегръщам.
Любовта потрепва още в мене
и от кукла във човек отново се превръщам!
Сякаш беше чакал само за това.
Душата най-жестоко ми подритна
и в онзи ден тя срина се... сама!
Тогаз загубих нещото, което ме крепеше жива -
твоята измислена любов, нали?
Превърнах се във куклата красива
с цел да не усещам как боли.
Пред всички се преструвах на щастлива,
сякаш слънчев беше всеки ден...
Мислех си, че любовта ще си отиде,
но до днес тя още жива е във мен!
Но щом сама за миг остана,
спомените пак прегръщам.
Любовта потрепва още в мене
и от кукла във човек отново се превръщам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
