valcanyon (Валентин Миленов)
783 1814
13 dic 2017, 12:59

Тъжният крал 

  Poesía » Otra
407 1 9

 Тъжният крал

 

Кралят на Тъгата, обгърнат в Самота,

самота сива като гъста мъгла!

 

Седя и мисля си за някога,

За младостта, морето и за Любовта!

Тъгата обви и моето сърце,

сърце ранимо, сърцето на дете!

 

Една тъга за минало за някога,

за истинската любов, първата незаменимата!

 

За чувството което те кара да трептиш,

на разума си ти да не устоиш.

 

Да хванеш за ръка любимата жена,

да слеете устни в целувка една!

Телата тръпнещи в взаимна ласка,

в очите влюбени искрица една,

в душите радост, на лицата усмивка!

 

Това е спомена, а той навява тъга.

Настанила си се в моята душа!

Заедно със своята сестра самота.

Идете другаде, оставете ме сега,

аз искам да срещна отново Любовта!

Стига ми да бъда крал на тъга!

Отново искам да бъда усмихнат всеки ден,

да прегърна любимата жена до мен.

Тя да ми отвърне с целувка една,

да срещне задно, двама Любовта!

 

 

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??