Тъжният крал
Тъжният крал
Кралят на Тъгата, обгърнат в Самота,
самота сива като гъста мъгла!
Седя и мисля си за някога,
За младостта, морето и за Любовта!
Тъгата обви и моето сърце,
сърце ранимо, сърцето на дете!
Една тъга за минало за някога,
за истинската любов, първата незаменимата!
За чувството което те кара да трептиш,
на разума си ти да не устоиш.
Да хванеш за ръка любимата жена,
да слеете устни в целувка една!
Телата тръпнещи в взаимна ласка,
в очите влюбени искрица една,
в душите радост, на лицата усмивка!
Това е спомена, а той навява тъга.
Настанила си се в моята душа!
Заедно със своята сестра самота.
Идете другаде, оставете ме сега,
аз искам да срещна отново Любовта!
Стига ми да бъда крал на тъга!
Отново искам да бъда усмихнат всеки ден,
да прегърна любимата жена до мен.
Тя да ми отвърне с целувка една,
да срещне задно, двама Любовта!
© Валентин Миленов All rights reserved.
