Тъжният крал
Кралят на Тъгата, обгърнат в Самота,
самота сива като гъста мъгла!
Седя и мисля си за някога,
За младостта, морето и за Любовта!
Тъгата обви и моето сърце,
сърце ранимо, сърцето на дете!
Една тъга за минало за някога,
за истинската любов, първата незаменимата!
За чувството което те кара да трептиш,
на разума си ти да не устоиш.
Да хванеш за ръка любимата жена, ...