4 jul 2007, 11:29

Тъжно

  Poesía
789 0 0
Обичам те, не ме ли чуваш?!
Обичам те, а ти дори и не тъгуваш!
Стоя си тук, облечена в тъмнина,
облечена, но тъй е гола моята душа.
Дори и в празниците вече не празнувам -
мисля все за теб и вече просто нямам сили.
Търся твоя глас в нощта - обречена на самота.
Търся го, но пак не го откривам -
боря се да не умирам!
Боря се и трудно е, и пак разбирам,
че дори и скрита, пак прозирам...
Моля се да се спася от този ад.
Да бъда твоя или да те забравя аз!
Да забравя своите мечти
и искрата, която в тях блести!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христиана Шандуркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...