Близо си, по-близо от мечта,
а всъщност толкова далече.
Там в ъгъла стаена, притихнала,
самотна сълзи рониш тъжни.
По- мрачна ставаш,
гледайки студа навън.
Не видях дори една, но усещам
всяка следваща сълза,
пари и гори ме и така боли,
боли, че съм далече, боли, че си сама.
Знам, слънце мое, знам - и мен боли ме,
не искам и секунда да живея без теб, ...