4 дек. 2007 г., 14:55

Тъжно

959 0 1

Близо си, по-близо от мечта,

а всъщност толкова далече.

Там в ъгъла стаена, притихнала,

самотна сълзи рониш тъжни.

По- мрачна ставаш,

гледайки студа навън.

Не видях дори една, но усещам

всяка следваща сълза,

пари и гори ме и така боли,

боли, че съм далече, боли, че си сама.

Знам, слънце мое, знам - и мен боли ме,

не искам и секунда да живея без теб,

но съдбата ни така реши

в капаните на самотата ни постави.

Грешно ли е да те искам

по-близо и по-близо.

Грешно ли е да искам за теб да умра

и грешно ли е да те смятам за добра,

щом с всяка твоя грешка раняваш моята душа.

Простих, забравих, а сега накъде.

ТЕБ те няма никъде.

Плачеш, гониш ме, а после пак ме искаш,

искам те и аз, за бога, не разбра ли,

искам те, дори и гръм да ме удари.

Зная, всичко някога ще свърши,

отегчена, уморена, самотна, наранена

ще тръгнеш и поглед няма да обърнеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тъжна Луна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...