4 дек. 2007 г., 14:55

Тъжно

963 0 1

Близо си, по-близо от мечта,

а всъщност толкова далече.

Там в ъгъла стаена, притихнала,

самотна сълзи рониш тъжни.

По- мрачна ставаш,

гледайки студа навън.

Не видях дори една, но усещам

всяка следваща сълза,

пари и гори ме и така боли,

боли, че съм далече, боли, че си сама.

Знам, слънце мое, знам - и мен боли ме,

не искам и секунда да живея без теб,

но съдбата ни така реши

в капаните на самотата ни постави.

Грешно ли е да те искам

по-близо и по-близо.

Грешно ли е да искам за теб да умра

и грешно ли е да те смятам за добра,

щом с всяка твоя грешка раняваш моята душа.

Простих, забравих, а сега накъде.

ТЕБ те няма никъде.

Плачеш, гониш ме, а после пак ме искаш,

искам те и аз, за бога, не разбра ли,

искам те, дори и гръм да ме удари.

Зная, всичко някога ще свърши,

отегчена, уморена, самотна, наранена

ще тръгнеш и поглед няма да обърнеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тъжна Луна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...