2 dic 2007, 17:10

Тъжно

  Poesía
1K 0 4
Тъжно

Погледни дълбоко във сърцето,
пламъчето в тебе вече не гори,
умряло е във теб детето,
душата няма я, но продължава да боли.

Слагаш си усмивката фалшива,
по пътя стръмен тръгваш пак,
прегръщаш тъмнината сива,
чувствата превръщат се във враг.

Подминават те познати лица,
дори най-близкият човек те е забравил,
виждаш, че си вече сама,
даже животът бавно те е изоставил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "прегръщаш тъмнината сива" Чак настръхнах... Диди, признавам ти, пишеш много красиви стихотворения
  • Не, никога докрай не умира детето в нас, но е много лесно ранимо, затова му порасват бодли. Не тъгувай, животът не може да те изостави, докато ти не го изоставиш. Опитай се да се научиш като барон Мюнхаузен, когато потъваш да се самоизтегляш като се хванеш за собствената си коса. Трудно е, но си струва. Поздрав!
  • Наистина тъжно, но животът е пред теб, мило! Браво!
  • Боли!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...