Тъжно
Тъжно
Погледни дълбоко във сърцето,
пламъчето в тебе вече не гори,
умряло е във теб детето,
душата няма я, но продължава да боли.
Слагаш си усмивката фалшива,
по пътя стръмен тръгваш пак,
прегръщаш тъмнината сива,
чувствата превръщат се във враг.
Подминават те познати лица,
дори най-близкият човек те е забравил,
виждаш, че си вече сама,
даже животът бавно те е изоставил.
Погледни дълбоко във сърцето,
пламъчето в тебе вече не гори,
умряло е във теб детето,
душата няма я, но продължава да боли.
Слагаш си усмивката фалшива,
по пътя стръмен тръгваш пак,
прегръщаш тъмнината сива,
чувствата превръщат се във враг.
Подминават те познати лица,
дори най-близкият човек те е забравил,
виждаш, че си вече сама,
даже животът бавно те е изоставил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Костова Все права защищены
