21 oct 2009, 19:25

Тъжно 

  Poesía » De amor
1066 0 14

Тъжно

 

Тъжна е тази история наша,

тъжно звездите потрепват над нас,

а от пожари душите възкръснали,

своя път търсят пак във нощта.

Тази нощ е красива и тайнствена,

тази нощ ни навява тъга,

от безсъние сенките смазани,

виртуални надежди кроят.

Ти разчувстван, обиден, ранен,

търсиш своя проекция в мене,

обвиняваш, осъждаш вбесен,

равнодушно след миг се оттегляш.

Аз пък плачеща, слаба, сама

чак до изгрева нов не заспивам,

тежки мисли във мойта глава

хаотична подредба намират...

 

... А всъщност пак се беше размечтал

да остарееш някога със мене -

във малка къщичка, извън града,

с градинка и безброй цветя във нея...

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления, Доре!
  • Благодаря на всички!
  • тъжно красиво...тъжно и нежно...трогателно.
  • така и в хаоса има ред...*
  • Красиво!
  • Има музика в стиховете ти. Поздрав!
  • Ех, мечти, мечтииии
  • Харесва ми!Поздрав!
  • Благодаря Мая, Галена! Много сте мили.
  • Виртуалните надежди...тази илюзия, с която храним болката от разстоянията, безнадеждната далечност в пространството, усещането за отчужденост и самотност...Хубаво си обхванала един проблем - вместо да реши въпроса с отчуждението, виртуалното битие се оформя един нов пролем - докато се взираме във виртуални луни и звезди, забравяме , че там някъде може би има една съвсем истинска "малка къщичка извън града с градинка и безброй цветя във нея"...Не знам защо в тези модерни виртуални времена си представих цветната леха на Славейковата Гергана...Тъжни, но правдиви са стиховете ти...
  • Поздравления!Прекрасно е и ти пожелавам от сърце да се сбъднат наистина всички тези мечти, но трябва и ти малко усилия да положиш за това защото човек трябва да се пребори за любовта и щастието си. Но ти пожелавам от сърце да намериш това което търсиш и да си най щастливата жена на земята.Целувки.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Имаш и моето цвете за градинката...и за теб,лично.
  • Вярвай и следвай мачтата си и един ден тя ще стане реалност!
    Много харесах стихът ти, макар и да е напоен с тъга. ПОЗДРАВ!
Propuestas
: ??:??