Тъжно
Тъжно
Тъжна е тази история наша,
тъжно звездите потрепват над нас,
а от пожари душите възкръснали,
своя път търсят пак във нощта.
Тази нощ е красива и тайнствена,
тази нощ ни навява тъга,
от безсъние сенките смазани,
виртуални надежди кроят.
Ти разчувстван, обиден, ранен,
търсиш своя проекция в мене,
обвиняваш, осъждаш вбесен,
равнодушно след миг се оттегляш.
Аз пък плачеща, слаба, сама
чак до изгрева нов не заспивам,
тежки мисли във мойта глава
хаотична подредба намират...
... А всъщност пак се беше размечтал
да остарееш някога със мене -
във малка къщичка, извън града,
с градинка и безброй цветя във нея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
