21 feb 2010, 13:32

Тъжно 

  Poesía
1024 0 2
Ампутирани са душите ни,
изтерзани и измъчени,
нямат смелостта да се срещнат очите ни
на хладнокръвие научени...
Изморена съм от несподеляне,
от необичане съм изморена
и не лекува раните проклетото време...
и със отчаянието съм вече примирена.
А беше хубава приказката ни
кратка и бунтарска,
наситена със страстта и...
лишена от твоята ласка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надето Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??