Тъжно
Ампутирани са душите ни,
изтерзани и измъчени,
нямат смелостта да се срещнат очите ни
на хладнокръвие научени...
Изморена съм от несподеляне,
от необичане съм изморена
и не лекува раните проклетото време...
и със отчаянието съм вече примирена.
А беше хубава приказката ни
кратка и бунтарска,
наситена със страстта и...
лишена от твоята ласка.
Понякога в самотата ми
ми липсваш до отчаяние,
липсва ми ароматът ти...
мразя това разстояние.
Понякога се нуждая от една твоя прегръдка -
само за миг да усетя онази тръпка...
Понякога ме е страх от теб,
както ме е страх и сега,
че устните ти, сладки като мед,
ще ми липсват до смъртта...
Коя глупачка като мен е обичала така?
Коя не е успяла да спаси любовта?...
Още чувам думите ти, че ще съм щастлива,
но с никoй след теб не се почувствах отново жива...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надето Todos los derechos reservados
