remember-me-f (Надето)
23 116
21 feb 2010, 13:32

Тъжно 

  Poesía
965 0 2

Ампутирани са душите ни,
изтерзани и измъчени,
нямат смелостта да се срещнат очите ни
на хладнокръвие научени...

Изморена съм от несподеляне,
от необичане съм изморена
и не лекува раните проклетото време...
и със отчаянието съм вече примирена.

А беше хубава приказката ни
кратка и бунтарска,
наситена със страстта и...
лишена от твоята ласка.

Понякога в самотата ми
ми липсваш до отчаяние,
липсва ми ароматът ти...
мразя това разстояние.

Понякога се нуждая от една твоя прегръдка -
само за миг да усетя онази тръпка...
Понякога ме е страх от теб,
както ме е страх и сега,
че устните ти, сладки като мед,
ще ми липсват до смъртта...

Коя глупачка като мен е обичала така?
Коя не е успяла да спаси любовта?...
Още чувам думите ти, че ще съм щастлива,
но с никoй след теб не се почувствах отново жива...

© Надето Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Когато ти тежи и искаш да извадиш тези емоции, защото те задушават, дори и до болка познати и банални, ти го правиш за себе си, не за мнението на хората...
  • моментно умопомрачение
    ... до болка познато
    не е радващо стихото
    подтиква към състрадание и даване на съвети
    ако това е целта - ок

    ако ти се пише поезия
    хич не е ок

    ето ти ... съвет
    "но с никoй след теб не се почувствах отново жива..."

    когато го напишеш това ама на 50 години
    ще се съглася



Propuestas
: ??:??