Тъжно

Тъжно песента умира

забравила поредния куплет.

Птицата с крилата не полита

ранена е от нечий чужд авторитет.

Морето вече не вълнува

с величествените вълни,

а кротко тихо си бленува

за отминалите дни.

Спомени са вече усмивките,

слънцата, греещи по нашите лица.

Сега на власт е тъмнината,

разкъсваща тъй нежно младостта.

Дори любовта гръб ни обърна

обидена бе на света,

че не разбра колко

щастливи ни правеше тя.

Устните пресъхнали,

забравили що е молба

свиканаха да мълчат

пред истината неизказана.

А спомена така болеше

в сърцата все още непокътнати

от тази черна, зла магия

на съня...

Събудих се тихо.

Сън ли бе това?

Мъглата стоеше

пред моята врата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.