Тъжно песента умира
забравила поредния куплет.
Птицата с крилата не полита
ранена е от нечий чужд авторитет.
Морето вече не вълнува
с величествените вълни,
а кротко тихо си бленува
за отминалите дни.
Спомени са вече усмивките,
слънцата, греещи по нашите лица.
Сега на власт е тъмнината,
разкъсваща тъй нежно младостта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up