Тъжно
Тъжно
Тъжно песента умира
забравила поредния куплет.
Птицата с крилата не полита
ранена е от нечий чужд авторитет.
Морето вече не вълнува
с величествените вълни,
а кротко тихо си бленува
за отминалите дни.
Спомени са вече усмивките,
слънцата, греещи по нашите лица.
Сега на власт е тъмнината,
разкъсваща тъй нежно младостта.
Дори любовта гръб ни обърна
обидена бе на света,
че не разбра колко
щастливи ни правеше тя.
Устните пресъхнали,
забравили що е молба
свиканаха да мълчат
пред истината неизказана.
А спомена така болеше
в сърцата все още непокътнати
от тази черна, зла магия
на съня...
Събудих се тихо.
Сън ли бе това?
Мъглата стоеше
пред моята врата.
© Велина All rights reserved.
